„ЕКОЛОГИЧЕН БАРОК“ – фасадна интервенция на Даниела Костова

16 май -15 юни 2026

Откриване: 16 май 2026, 19,00 ч.

Екомузей с аквариум

 

„Екологичен барок“ е фасадна интервенция, която активира зазиданите прозорци на Русенския екомузей, превръщайки ги в сцена за образи, които комуникират климатично напрежение и екологична тревожност. Архитектурните отвори, лишени от функция, се трансформират в „кадри“, в които погледът не преминава, а се задържа и разгръща като мисъл.

В тези слепи прозорци се появяват големи детски фигури, върху чиито глави гнездят щъркели. Косите им се превръщат в барокови структури – едновременно пищни и претоварени, натрупващи отпадъци, следи от време и консуматорска тежест. Така образът съчетава естетика на излишъка с критика към екологичния разпад.

Децата в тази визуална система не са декоративен елемент, а носители на бъдещето – свидетели на промяна, която вече се случва. Те са уязвими, будни и напрегнати фигури, поставени в архитектурата на „затворения“ прозорец, където бъдещето се материализира в настоящето.

Щъркелът – силно присъстващ в културната памет на региона и символ на завръщане и цикличност – тук се превръща в индикатор за нарушен екологичен баланс. Променящите се миграционни модели и нестабилните местообитания поставят под въпрос самия ритъм на природата. Ако завръщането се прекъсне, се прекъсва и една дълбока културна и природна закономерност.

Гнездата в композицията се изграждат като архив на антропоцена – натрупвания от природни и синтетични материали, в които отпадъкът се превръща в нова естетическа, но и тревожна структура. Бароковата излишност се пренаписва през пластиката на съвременния отпадък и неговото дълготрайно присъствие.

„Екологичен барок“ активира фасадата не като граница, а като повърхност на говорене. Архитектурата започва да комуникира с вътрешните и външните напрежения на настоящето, свързвайки екология, памет и визуална култура.

В тази интервенция децата и щъркелите съществуват в общо поле на тревога и надежда – едните като образ на бъдещето, другите като чувствителен индикатор за природния баланс. Проектът поставя въпроса за свят, в който красотата и разпадът съществуват едновременно, а фасадата се превръща в място на екологично съзнание.