Вихрони и Аделина Попнеделеви Живопис и инсталация

29 октомври – 31 декември 2026 г.

Откриване: 29 октомври, 18:00 ч.

Колко се е променил светът около нас? А ние самите?

Художествена галерия – Русе представя изложбата „Живопис и инсталация“ на проф. Вихрони Попнеделев и проф. д-р Аделина Попнеделева, организирана от Арт център „Вихрони“.

Двамата автори имат различен художествен език, но споделят нещо съществено – свободата да мислят, да експериментират и да изразяват собствената си позиция. Творческите им пътища са свързани с промените в българското изкуство от последните десетилетия на ХХ век и с развитието на нови форми на художествено изразяване.

Вихрони Попнеделев – свободата да рисуваш

През 1986 г. Вихрони Попнеделев е сред основателите на авангардната група „Градът“, която се противопоставя на установените представи за изкуството. Но независимо от експериментите с нови художествени форми, той остава верен на живописта.

Повлиян от свободата на френския фовизъм, художникът изгражда разпознаваем стил с ярки цветове, смели мазки и експресивни композиции. Пейзажът, портретът, натюрмортът и човешката фигура са сред любимите му теми. В тях той търси не толкова буквалното изображение, колкото усещането за живот, движение и емоция.

След дългогодишна преподавателска дейност в Националната художествена академия, днес Вихрони Попнеделев живее и работи сред природата в Долно Камарци. Там, в създадения от двамата художници Арт център „Вихрони“, продължава да рисува с онази свобода, която винаги е отстоявал.

За него създаването на картина прилича на отглеждането на живо същество – процес, който изисква време, грижа и свобода.

Аделина Попнеделева – въпросите, които остават

Аделина Попнеделева е сред авторите, които утвърждават концептуалното и социално ангажираното изкуство в България. В работата си използва видео, инсталация, пърформанс, фотография и живопис, за да изследва отношенията между човека и обществото.

В изложбата са включени произведенията „Розова светлина“, „Горди знамена. Квартал Надежда“, „Фреш“ и What Else.

В тях художничката се обръща към теми, които всички познаваме – социалното неравенство, представите за успех, националната принадлежност, надеждите и разочарованията, разстоянието между официалните послания и действителния живот.

В „Горди знамена. Квартал Надежда“ националният флаг присъства в различни градски пространства и ни кара да се замислим какво стои зад символите, с които се идентифицираме.

„Розова светлина“ ни посреща с привидно ироничното послание „Не очаквайте прекалено много от края на света“. Думи, които днес, сред политическа несигурност, социални противоречия и тревоги за бъдещето, придобиват ново звучене.

Създадени преди години, произведенията ѝ не са загубили своята актуалност. Напротив – променящите се обществени обстоятелства ни карат отново да се връщаме към въпросите, които поставят.

Изкуство, в което можем да разпознаем себе си

В тази изложба има място и за радостта от цвета, и за неудобните въпроси. За красотата на обикновените неща и за онова, което понякога предпочитаме да не забелязваме.

Не е необходимо посетителят да познава историята на изкуството, за да открие нещо близко до себе си. Може да е пейзаж, човешко лице, спомен, надежда или въпрос, който и той си е задавал.

Защото времето минава, а някои въпроси остават.