Константин Ачков – Изложба „Скулптури с функция“
26 ноември – 31 декември 2026
Откриване: 26 ноември 2026, 18:00 ч.
Кураторски текст:
Изложбата „Скулптури с функция“ на Константин Ачков в Художествената галерия – Русе не е просто експозиция на предмети; тя е радикална пространствена драма в три действия, която деконструира законите на физиката и времето чрез трите състояния на огъня.
Периферията на залата е окупирана от миналото. По протежение на белите стени левитират структури от фамилиите “ARCH” и “Cut”. Това е материалът, който вече е изгорял. Превърнати чрез огъня в брутален черен въглен, столовете са лишени от традиционната си земна функция – те са привързани с черни въжета и пленени в примката на хаотична яркожълта текстилна лента. Тези обекти нарушават гравитацията и стъпват върху вертикалните повърхности, превръщайки стената в под, а острите им сенки пишат сложна графична рисунка в пространството.
В геометричното ядро на залата времето спира в настоящето. Издигнато върху своя бял архитектурен пиедестал, пулсира ядрото на едно трикрило фантастично дърво. Това е енергийният източник, който гори в момента. Неговите мащабни инженерни конзоли излъчват усещане за жива плазма чрез своя преливащ градиент – от мистична виолетова основа, през наситено топло оранжево-червено, до избухващи жълти върхове. Дървото действа като монументален предавател и тотем, който укротява хаоса на залата.
На преден план, по надлъжната ос на пространството, ни посреща бъдещето. Освободени от напрежението на въглените и текстила, върху чисти бели постаменти почиват двата най-нови асиметрични стола от серията “Console-asymmetric”. Те носят чистата светлина, която пропуска огъня през себе си. Вградените в тях масивни късове от синьо и зелено лято стъкло улавят прожекторите от тавана, пречупват ги и ги проектират като живи цветни витражи върху белите кубове.
Константин Ачков изгражда съвършен пространствен триъгълник. От бруталното унищожение на въглена по стените, през живия пламък на централното трикрило дърво, до абсолютната чистота на стъклото на пода, залата се превръща в катарзис. Това е висша форма на колекционерски дизайн (Collectible Design), в която инженерната Static-конструкция се отказва от приложното си битие, за да се заяви като чиста, монументална скулптура за живеене.

