Когато влезете в залата, ще се сблъскате с точна линия от малки по формат творби, които опасват стените на галерията. Всички те са с еднакъв размер (17x24 cm) и са разположени на еднакво разстояние. Изработени са с акрил, химикал и молив върху хартия, залепени на стената без рамки. Те нямат заглавия, а само дата на производство, което помага да се разграничат.
Всяка творба е правена предимно за един ден. Форматът позволява това и създава добра времева рамка за художника да следва един мисловен процес, едно настроение и да се фокусира върху една конкретна формална конструкция. Няколко от произведения не бяха завършени в рамката, често отнемаха седмици или месеци, за да се финализират.
Художникът познаваше един писател, който пишеше по една страница на ден. Пишеше сутринта, правеше почивка и следобед коригираше. Този тип почти бюрократична практика е начинът, по който автора на настоящата изложба създава работната си среда.
Изложен е широк спектър от форми, линии и цветове. Използват се шаблони, както ръчно направени, така и купени. Формите и линиите варират във всеки възможен размер и посока. Плоските форми и формите с дълбочина заемат пространства, линиите се сблъскват, разширяват и припокриват; линиите ни водят от началото до края, те подреждат и нарушават, появявайки се в мрежи и измислени системи.
След това има твърди ръбове, индустриално плосък, графичен цвят, който предлага определена тежест или гравитация на безсмислено значение на изображенията, решителна глупост или просто поетичен тласък и привличане на форма и цвят. Виждат се малко, ако изобщо има мазки с четка. Монотонните творби се намират до много цветни изображения. Понякога се появява замъгляване и след това твърдите и меките елементи се комбинират, за да се създаде стимулиращ диалог. С „демократично“ нанасяне на боята, авторът сякаш избягва йерархията на формата и формата.
Художникът има привидно неизчерпателен речник, механично изследване на формален абстрактен език, който непрекъснато се преоткрива и впоследствие изпраща зрителя по различни пътища. Както при повечето рисунки, вие правите начална скица върху празно платно и играта започва с всеки следващ щрих, съответстващи на това, което е било преди. Художникът сякаш подчертава и продължава тази игра от едно изображение към следващо, създавайки динамичен импулс чрез основата на произведенията и изложбата. Повторението и симетрията играят важна роля, но той някак избягва да се повтаря. Пробата и грешката продължават; грешките не се виждат, тъй като са разрешени, дори насърчавани. Тогава едни от композициите прескачат от класическия баланс към нещо симетрично, докато в други - правилата изчезват. Без да гледаме, би било трудно да се предвиди какво следва.
Изложбата изглежда на пръв поглед като поредица, но творбите са направени в конктетен времеви период - от 2007 г. до днес. Те не са окачени в производствен ред и са избор от стотици. Сред тези постоянни главо блъсканици, тези мирни водовъртежи и лабиринти от език, където се определят правила и се избягват върховни принципи, художникът успява да предложи шоу от уникални образи с открита свежест, тържествуваща своята свобода на изразяване.
Джордж Барбер
