Среща-разговор с Диана Иванова и проф. Зейнеп Зафер

11 ноември 2025 г., 18:00 ч.

Художествена галерия – Русе кани своята публика на среща-разговор с Диана Иванова и проф. Зейнеп Зафер – кураторки и изследователки на Художествена галерия – Русе, която може да бъде разгледана в залите на галерията от 30 октомври до 31 декември 2025 г.

На 11 ноември Диана Иванова ще пристигне от Германия, а проф. Зейнеп Зафер – от Турция, за да се срещнат с русенската публика. Двете ще поведат разговор за паметта и забравата, за начините, по които миналото продължава да живее в настоящето, и за това как паметта може да се превърне в мост между общности и поколения. Срещата цели да отвори пространство за разбиране и съпричастност – не чрез обвинение или оправдание, а чрез споделяне и човешко присъствие. В атмосферата на галерията този диалог ще търси езика на помирението, онзи крехък баланс между спомена и забравата, между личното и общото преживяване.

Събитието е част от съпътстващата програма на изложбата „Прогонването“ – една не просто документална експозиция, а размисъл за това как помним и какви следи оставя забравата. Срещата с кураторките дава възможност тези истории да оживеят отново – като човешки свидетелства и като покана да разбираме, без да забравяме.

 

Диана Иванова

Диана Иванова е българска журналистка, авторка и режисьорка на документални филми, живее между **Бон и София**. В работата си изследва връзката между паметта, травмата и идентичността – теми, които я отвеждат както към архивите на Държавна сигурност, така и към личните истории на хора, преживели социализма.

Тя е създател на международния фестивал *„Козе мляко“* в с. Горна Бела Речка – пространство за срещи и културен обмен. Автор е на документалния филм *„Listen“* („Слушай“) за Радио „Свободна Европа“, отличен с международни награди. В проектите си Иванова търси „бавната журналистика“ – такава, която лекува раните на паметта чрез човешки гласове и разкази.

Зейнеп Зафер

Зейнеп Зафер е родена в с. Корница, Благоевградско. Преживяла насилствено изселване и политическо преследване по време на „възродителния процес“, тя е сред първите турци, членове на Независимото дружество за защита правата на човека в България.

След експулсирането ѝ през 1989 г. продължава пътя си в Анкарския университет, където днес е професор и ръководител на катедра „Български език и литература“. Автор е на книги и статии върху българската и руската литература, както и на изследвания, посветени на културната памет. Нейният житейски и академичен опит превръщат гласа ѝ в автентично свидетелство за времето, в което „паметта“ е била опасна, а „забравата“ – наложена.

Общият проект на двете кураторки е „Визуалния архив на асимилацията“, който може да бъде разгледан тук