През 1933 г. творбите на художниците Александър Лазаров, Атанас Михов, Владо Владимиров, Георги Каракашев, Димитър Диолев, Карл Матей, Кирил Станчев, Любен Гайдаров, Никола Костов, Руси Ганчев, Тодор Янков поставят началото на фонда и днес съставят постоянната експозиция „Основатели на Русенската художествена галерия”. През 1946 г. постъпва най-старата творба – „Св. св. Кирил и Методий”, на възрожденския художник Николай Павлович, създадена през 1868 г. Трябва да отбележим и портрета „Дама с капела” от Васил Стефанов – Чилито, убедително разкриващ настроението, мечтите и духовните вълнения на млада жена. Този портрет става емблематичен за живописната колекция. Сред множеството творби, постъпили през първите години, се открояват платната на Владимир Димитров – Майстора: „Моми”, натюрмортът “Круши”, пейзажът “Пролет” и „Ангелчета”. С индивидуалния си стил, форми и колоритни решения, художникът създава характерни национални образи на селянки и девойки, превъплъщава техния трудов живот, народните празници и обичаи. Зрителят е завладян от спокойствието на водата и сребристите оттенъци на вълните в картините на Атанас Михов, от импресионистичните търсения на Никола Танев в „Карловски двор”, от творческите открития на Данаил Дечев в „Отпускар” и „Калоферски пазар”, и на Здравко Александров в „На полето” и „Карланово”.
„Голо тяло” на Дечко Узунов е сред най-артистичните му творби в тази област. Изящната хармония на тоновете и светлинното изграждане, нежната форма и своеобразният колорит в тази картина, както и свободата в изпълнението й, правят това произведение истински шедьовър в нашата колекция.
Дечко Узунов „Голо тяло“
Картините от периода на 50-те и 60-те години на 20. век, представени във фонда на Галерията, се отличават с дълбока национална самобитност. Те спадат към направлението в изкуството, в чийто корени се вплитат народните традиции и паметта от вековните борби за свобода. Изпълнени са с драматизъм и героика, характерни за социалистическия реализъм. Тук можем да посочим работите на художници като Александър Поплилов („Нощ в Русчук”), Дамян Николов („Селска софра”), Цено Тодоров („Портрет на майката на художника”), Найден Петков („Йонко Карагьозов от Севлиево – въстаник от 1876”), Стоян Венев („Прощаване 1923 г. ”), Борис Василев („Почивка”) и други. Творбите на тези автори са дарени от Камарата на народната култура, заслуга за което има художникът Кирил Станчев, тогава секретар на групата на русенските художници. Успоредно с това първият уредник на галерията, художникът Ангел Янков, събира картини от частни колекции и държавни учреждения. Така в колекцията попадат акварелът на Никола Маринов, даден от Първа мъжка гимназия “Княз Борис І”, и живописното платно „Обяд на полето” на Дамян Николов, получено от ДЗИ.
Въпреки запазените документи, понякога е изключително трудно да се установи пътят при формирането на колекцията. В Инвентарната книга в графата „как е придобита” най-често пише: от Министерството на просветата и културата, Окръжен народен музей, отдел „Култура и изкуство” – Русе, Изпълнителен комитет на Окръжен народен съвет и по-рядко от частни лица. Ето защо въпросът за съществуването на специална комисия за откупуване на картини остава открит.
Марио Жеков „Кораби на Дунава“
Отделна група творби, които могат да бъдат определени като самостоятелна колекция, представляват пейзажите от река Дунав и град Русе. Почти всички принадлежат на художниците от Русе: Петър Попов, Ради Неделчев, Николай Русчуклиев, Стефан Кацаров, Велимир Петров, Димитър Хинков, Марко Монев, Василка Монева, Роксанда Костова и други. Най-много от тези работи са откупувани по време на провеждане на Северобългарските художествени и самостоятелни авторски изложби.
През 60-те години, под влиянието на импресионистичните традиции и като първа крачка към разширяването на стиловия диапазон, лиричното начало в сюжета става преобладаващо. Индивидуалният светоглед се противопоставя на парадната картина, утвърждавайки непосредственото наблюдение и изразяването на жизнени впечатления. Това можем да открием в творбите на Цвятко Цветков „Автопортрети”, на Димитър Стефанов „Майка ми”, на Георги Павлов – Павлето „Град на морето”, на Никола Маринов „Тоалет” и „Дама с бяла шапка” и др. Целта на авторите не е еднозначното представяне, а сложното третиране на емоционално-психологичното състояние на човека. В творчеството на други художници от същия период – Светлин Русев, Димитър Киров, Йоан Левиев, Енчо Пиронков, Атанас Яранов, Найден Петков, Вера Лукова, се търси различен фокус. Тук се появяват откритата публицистика, моралният патос, социалната ангажираност и не на последно място – стремежът към психологична изразителност без излишна патетика.
През 70-те години промени се наблюдават и в жанра „Пейзаж”. От традиционното пресъздаване на натурната форма той преминава в „пейзаж – размисъл”, с особено внимание към структурата на обекта, проявяващо се в творбите на Петър Дочев „Композиция 12” и „Композиция 36”, Александър Петров „Бране на лавандула” и Йордан Кисьов „Изход”. Друг вариант на пейзажа – размисъл, при който привичните жанрови граници се разрушават, откриваме в платното на Георги Баев „Тревожно време”. С малко, но с мощни мазки, той пресъздава морската стихия, използвайки бои в абсолютната им чистота и откритост.
Хармония, тишина и покой царят в творбите на Борис Иванов, Снежина Попгенчева, Тодор Филипов, Марко Монев, Кирил Герасимов, а при Атанас Пацев и Генко Генков наблюдаваме експресионистичен подход. Произведенията на художниците във фонда на Русенската художествена галерия от 80-те години на 20. век се включват в общата линия на развитие на българското изкуство. Характеризират се с „интровертност, поетична самотност, алиенация и екзистенциалистки настроения”. Това са творбите на Петър Попов, Виолета Радкова, Юри Буков, Любен Гайдаров, Иван Вукадинов, Румен Гашаров, Нуша Гоева, Анета Дръгушану, Янаки Кавръков, Йордан Кацамунски.
По същото време русенските художници започват да работят и в областта на хиперреализма. Володя Кенарев и Николай Караджов проявяват особен „интерес към детайла в малкия формат”. Неоспорим факт е, че през 80-те години във фонда на Галерията постъпва най-голямото количество картини за цялото й съществуване. Това е в резултат от активния художествен живот в страната и дейността на Съюза на българските художници.
Атанас Пацев „Приемен изпит“
Организирането на тематични изложби довежда до необходимостта от подходящи за целта зали. Тогава, в началото на 80-те, е построена сградата на ул. „Борисова” 39, известна като Голямата изложбена зала, в която се намира Галерията и до днес. По-късно и целият фонд, съхраняван временно в старата сграда на Държавния архив, е преместен в нея.
Последните постъпления от общите изложби са направени през 1991 г. От тогава до 2005 г. постъпленията са от дарения на художници или техни наследници. От 2005 до 2008 г. галерията получава средства от Община Русе и се стреми да попълни белите петна в колекцията си. Такава придобивка е „Богородица с младенеца” на Лика Янко.
Освен български творби, чрез единични откупки във фонда постъпиха и множество чуждестранни работи. От самостоятелни изложби или от пленери, провеждани в периода 1983 – 1989 г. в средновековния град Червен, колекцията на Галерията се обогати с платна на автори от Полша, Германия, Латвия, Украйна, Китай. Участието на Галерията в рамките на ежегодния Международен фестивал „Мартенски музикални дни” спомогна за сформирането на една различна и неповторима колекция – „Музика”. Тя влючва произведения на Димитър Киров, Андрей Даниел, Евстати Маринов, Ивайло Евстатиев, Сачико Адачи и др.
Българското изобразително изкуство минава сложен и неравен път на развитие, но оставя в историята на страната известни имена и значими произведения. Част от тях се пазят в Художествена галерия – Русе.
