Графичната колекция на Художествена галерия – Русе започва своето съществуване през 1946 г. С течение на времето тя се обогатява с творби на български и чуждестранни художници. Липсват ясни критерии и последователност при избора на постъпващите произведения. Вследствие на това едни автори са представени по-добре от други, а някои – липсват.
Първите графики са придобити през 1946 г. чрез дарение от Градския народен съвет – акватинти на Павел Вълков и Петър Морозов. През 60-те–70-те години колекцията нараства чрез откупки от Министерството на просветата и културата, Окръжен народен музей, Окръжен народен съвет. През десетилетията постъпления има от провеждащите се Окръжни художествени изложби, като най-многобройни и последни са тези от 1985 година. Важна е ролята и на НДФ „13 века България”, чрез който галерията се сдобива с произведения на известни български и европейски графици. Значителен е процентът на дарените творби – от самите художници, техни наследници, частни лица. Днес колекцията разполага с 643 графики и рисунки, които дават възможност за проследяване на индивидуалното развитие на авторите, както и етапите в еволюцията на графичното изкуство.
Владимир Димитров – Майстора „На фронта“
Към епохата на Българското Възраждане се отнасят съхраняваните 15 броя щампи от 19 век на Самоковската гравьорска школа. Те представят евангелски сюжети, български светци и светци-мъченици. От периода преди и след Освобождението галерията притежава литографиите на Николай Павлович. Създадени в периода 1870 – 1886 г., те са в унисон с разпространената европейска тенденция за опознаване на историческото минало, целящо повдигането на българския дух по време на борбите за освобождението на България. („На цар Петър се явило видение”, „Присъдата на Крум”, „Съединението на Северна и Южна България” и др.).
Георги Герасимов „Биволар“
През първите две десетилетия на 20 век в изкуството доминира пейзажът, своето място намират интимно-психологическият портрет и голото тяло. Към този период се отнася рисунката на Атанас Михов („Рибар”, 1920), претворяваща очарованието и спокойствието на дунавския бряг и фронтовите рисунки на Вл. Димитров – Майстора, плод на преките му наблюдения като участник в Първата световна война („На фронта”, 1918). Дамският портрет на Васил Стефанов–Чилито, въпреки ескизния си характер, убедително разкрива лиричната нежност на образа, присъща на всичките му творби. Серията голи тела на Марчо Киров от 1924 г. демонстрират свободна композиционна трактовка. През 30-те и 40-те години продължава разработването на портретния жанр и пейзажа, многофигурната композиция. Допирът с европейската графика оказва влияние върху творците, които чрез по-експресивни изразни средства овладяват пространството и формата. Това са автори като Илия Бешков, Никола Маринов, Преслав Кършовски, Давид Перец.
Най-слабо в сбирката са представени 50-те години. Рисунките на Никола Пиндиков („Храна за партизаните”, 1951) и Юли Минчев („1918 – Бунтът на крайцера Надежда”, 1954) пресъздават исторически събития.
През 60-те години настъпват промени в композиционното изграждане, характеризиращи се с обобщеност и внушителност на формата, ясно изразен силует. Такива са изящните графики на Васил Иванов, офорта на Пенчо Кулеков. Художниците продължават да интерпретират събития от историческото минало на България – Христо Нейков, Григор Спиридонов, Борислав Стоев. От този период е една от малкото илюстрации към литературни текстове в колекцията – тази на Любен Зидаров към „Палечка” на Х. К. Андерсен.
70-те и 80–те години доразвиват процеси от предходното десетилетие в посока на естетическо обновление, пречупено през индивидуалната призма на всеки автор. В резултат на това са налице различни стилови направления. Многообразие има и в използваните техники на печат. Творбите на Стоян Венев и Мария Недкова могат да бъдат съотнесени към тенденцията за развитие на национален стил в изкуството. Друга линия чертаят произведенията, свързани с асоциативно–метафоричния подход. Той отразява по нов начин отношението на художниците към действителността, човешкото битие, смисъла на живота. Композициите на Стоян Стоянов–Течи, Стоян Цанев, Стоимен Стоилов, Петър Чуклев, наситени със смислово натоварени символи, преобразуват формата и пространството.
През 90-те години на 20 в. и първото десетилетие на 21 в. постепенно фигуративността бива заменена от абстракцията. Във фонда на галерията са малко произведенията, които напълно се откъсват от изобразяване на наблюдаваната реалност, експериментирайки със съчетания на линия, цвят и ритъм (Иван Нинов, Ференц Ковач, Цветан Казанджиев). През последните десет години, поради липса на средства, колекцията се попълва предимно чрез дарения от автори, както и от провеждащото се в Русе Международно биенале на миниатюрата. Изключение са откупените творби на Бранко Николов, Борислав Стоев, Стоимен Стоилов, Милко Божков.
Специално място в колекцията на галерията заемат произведенията на местните художници, които следват общите тенденции в българското изкуство. Сред тях са Пламен Монев, Даниел Дянков, Роберто Андреев, Иван Иванов, Огнян Балканджиев, Стефан Кацаров, Тодор Филипов, Лъчезар Станев, Гриша Кубратов, Николай Бузов, Антоний Софев, Веледин Маринов, Ваяна Панкова, Златка Стойкова, Даниела Максимова, Евстати Маринов.
Русенската галерия е една от галериите в страната, формирали своя колекция със съвременна чуждестранна графика на автори от Франция, Германия, Унгария, Полша, Сърбия, Латвия, Китай, Япония, Мексико. Ценни за нас са творбите на Фантен Латур, Андре Ланской, Виктор Вазарели, Сергей Шаршун, Сачико Адачи, Сусуму Ендо, Джа Бао.
Иван Нинов „Катя“