Изложбата включва 38 икони, създадени в периода 17 – 19 век. Три от тях са от фонда на галерията, а останалите тридесет и пет са предоставени от Русенската митрополия. Последните са част от стария иконостас на църквата „Св. Георги”.
Храм „Св. Георги” е строен през 1841-42 г. и осветен през 1843 г. Първият иконостас е изработен от Дончо Тодоров от с. Божковци и Божко Стайков от Тревненските колиби Митрювци. Иконите са дело на видните представители на най-старата художествена школа в България – Тревненската. През 1930 г., по идея на църковното настоятелство, иконостасът и иконите са заменени с нови, изработени от проф. Иван Травницки, Георги Желязков и Димитър Радойков. Така след повече от 70 години, съхраняваните в таванското помещение на църквата произведения стават част от експозицията в Русенската галерия.
Иконите от църквата „Св. Георги“ се делят на три вида: големи иконни изображения от царския ред на иконостаса, от апостолския ред и празнични икони.
Иконите от царския ред са седем, като две от тях са дублирани. Христос Пантократор, Света Богородица, Св. Йоан Кръстител, Св. Георги, Св. Спиридон и Св. Харалампий са рисувани от Захария Цанюв (1811 – 1886). Годината е 1843. В този период авторът създава най-хубавите си творби, съхранявани в църкви и манастири в Централна и Северна България. Те се отличават с изяществото на линията, с характерното за Захария Цанюв почти калиграфско изписване на всеки детайл и използването на определен типаж, за който най – характерни са изпъкналите бадемовидни очи.
Забележителна е царската икона Архангел Михаил на другия голям зограф от Тревненската школа Йоаникий папа Витанов (1794 – 1854). Негова е и по-малката по размер Исус Христос Вседържител на трон. И двете са от 1843 г. Изключително надарен и продуктивен художник, изрисувал множество икони за църкви в Търново, Габрово, Севлиево, Тетевен, Сливен и др. Трагизмът, типичен за небесния воин, е заменен с човешка изразителност и кротост. Във всичките си произведения Йоаникий се опитва да се отдалечи от мистиката, без да скъсва окончателно с нея, за да съхрани религиозният им смисъл.
През ХVІІІ – ХІХ в. тематиката на иконите се обогатява с български светци, умножават се изображенията на Св. Св. Кирил и Методий. Това е и последната икона от царския ред. Автор е Койчо Досев.
Празничният ред с църковните празници и евангелски събития включва Неделя на слепия, Преображение Господне, Неделя на самарянката, Кръщение Христово, Рождество на Йоан Кръстител, Събор на Дванадесетте Апостоли, Неделя на Мироносците, както и отделни светци като Св. Симеон Стълпник, Св. Ана, Св. Козма и Дамян и др. Апостолският ред е представен чрез образите на Лука, Филип, Вартоломей, Йоан, Тома, Андрей и Марк. Иконите не са подписани, някои от тях могат да се причислят към творчеството на Захария Цанюв, Димитър Кънчов и представители на Витановската фамилия.
Интерес представляват Покров Богородичен на Димитър Кънчов (1808 – 1901), както и по-късната Св. Георги с житийни сцени (1857) от неизвестен зограф.
Произведенията от фонда на Русенската галерия са три. Св. Богородица на трон с пророци от ХVІІ век е впечатляващ образец на иконописното изкуство от това столетие. Богородица Сладкоецелувание от ХІХ век отново е дело на тревненеца Димитър Кънчов. Три Светители свидетелства за високия професионализъм на майсторите от иконописните ателиета в Русия през XIX век.
Експозицията с икони е резултат от ползотворното сътрудничество между църковното настоятелство на храм „Св. Георги”, Русенската митрополия и екипа на Художествената галерия.
