РАБОТНО ВРЕМЕ: вторник – неделя 9.00 – 13.00; 14.00 – 18.00 ч. Почивен ден: понеделник

Image Alt

Българско изкуство 20 век

Основатели

Галерията се учредява като художествен музей в Русе през 1933 г.

Инициатори са група художници и будни русенски граждани. Всички те осезателно участват в организирания културен живот на града, подкрепят  редица от творческите инициативи на русенските интелектуалци, като гостувания на Дружеството на художниците в България, традиционни Великденски изложби, свои самостоятелни изяви.

Основа на колекцията са творбите от провелата се през 1933 г. изложба на художниците – русенци: Александър Лазаров, Атанас Михов, Владо Владимиров, Георги Каракашев, Димитър Диолев, Карл Матей, Кирил Станчев, Любен Гайдаров, Никола Костов, Руси Ганчев, Тодор Янков.

Техните платна са създадени с любов към българския бит и природа и излъчват лекота и романтична носталгия, особено в изображенията на родния ни град и Дунава. Те са реалистични, неповторими по сюжет, настроение и колорит. Често сюжетът на пръв поглед е непретенциозен, но те винаги успяват да създадат емоционално въздействащ пейзаж, уравновесен като линия, петна и маса, наситен с настроение и багрено изграден, степенуван в планове, но най-вече изживян с безмерна обич към родната природа. Сбирката от картини става основа за формирането на фонда на галерията.

Димитър Радойков

Вечер панаир, 1911

Александър Лазаров

Етюд – глава на старец

Любен Гайдаров

Музикант, 1979

Никола Пиндиков

Автопортрет, 1930

Васил Стефанов – Чилито

Дама с капела, 1914

Димитър Радойков

Стария град Русе, 1927

Димитър Диолев

Театъра

Тодор Янков

Алея

Васил Стефанов – Чилито

Портрет на тъгуващата, 1915

Руси Ганчев

Върби, 1937

Димитър Радойков

Вретенарка, 1937

Атанас Михов

Край Дунава

Атанас Михов

Боянската църква

Георги Каракашев

Харманище

Георги Каракашев

Юлски ден

Димитър Радойков

Перачки на Дунава, 1937

Живопис

Българско изкуство – първата половина на 20 век.

Постоянната сбирка включва избрани живописни и скулптурни произведения от колекциите на галерията. Тя дава възможност да се проследят отделни тенденции, течения и стилове в българското изкуство през първата половина на ХХ век – от академичния реализъм, през влиянията на импресионизма и тълкуванията на „родното”, до интензивните процеси и нови пластични търсения през 30-те – 40-те години и утвърждаването на индивидуални стилове.

В експозицията доминират предпочитаните през периода жанрове – пейзажът (Димитър Гюдженов, Никола Танев, Давид Перец, Веселин Стайков) и портретът (Стефан Иванов, Илия Петров, Елена Карамихайлова). Място намира и голата фигура, която се обособява като нов самостоятелен жанр  (Дечко Узунов, Николай Владов-Шмиргела).

Избран акцент са творбите „Ангелчета”,  „Селянка с дете на гръб” и „Момиче” на Владимир Димитров-Майстора, който е централна фигура в изкуството от междувоенния период.

Композициите на Бенчо Обрешков,  Златю Бояджиев, Ненко Балкански, Мара Георгиева и Васка Емануилова обогатяват тази неголяма мозайка от ново българско изкуство.

Владимир Димитров-Майстора

Селянка с дете на гръб

Бенчо Обрешков

Връщане от гроздобер, 1958

Ненко Балкански

Натюрморт (от прозорец), 1936

Бенчо Обрешков

Пристан

Иван Ненов

Писмото

Иван Мърквичка

Дамски портрет (Пианистката Прокопова)

Елена Карамихайлова

Портрет на момиче

Веселин Стайков

Пейзаж от Тоскана

80-те години

През 80-те години в колекцията на Художествена галерия – Русе постъпва най-голямото количество творби за цялото й  съществуване, в резултат от активния художествен живот в страната и дейността на Съюза на българските  художници.

Картината на изкуството в този период в България е трудна и противоречива. Откриват се различни тенденции в едно поколение, но значение имат и наслагванията на три генерации автори. Всички с различно светоусещане и изразяване, развиващи своята тема в изкуството.

При някои художници се наблюдава завръщане към спонтанната експресия. Динамичен и раздвижен, с ярък колорит е ескизът на Йордан Кисьов. Платната на Янаки Кавръков, Георги Трифонов, Светлин Русев, Йордан Кацамунски излъчват интровертност и поетична самотност. С особено внимание към структурата на обекта подхожда Петър Дочев. Георги Божилов – Слона, следвайки художествената идея, насища картините с причудливи форми, плод на фантазията и експеримента. Хармония и покой цари в пейзажа на Калина Тасева.

Портретът на Десислава Минчева вълнува с ефирната си нежност, изящество и аристократизъм. При Лиляна Русева образът се отличава с особена лиричност, постигната с пестелив колорит и липса на изявени цветови контрасти. Необикновено за времето, чисто и неподправено като детска рисунка, изпълнено със символика е изкуството на Лика Янко.

Класическите женски портрети на Никола Терзиев–Желязото и Величко Минеков излъчват висока степен на одухотвореност, сила и спокойствие. Скулптурата на Галин Малакчиев е авангардна за своето време, формата е експресивно артистична, динамична и вълнуваща.

Сложното, наситено със събития историческо време на десетилетието резонира в творбите на художниците. Експозицията събира в едно многообразието от стилове, похвати и идеи в пълнотата на естетическите им внушения.

Атанас Яранов

Оброк, Из цикъла "Нощ"

Ванко Урумов

Портрет на Стоимен

Галин Малакчиев

Жерави

Георги Божилов – Слона

Сън, 1984

Десислава Минчева

Нина

Калина Тасева

Дъждовно време

Лиляна Русева

Сия

Никола Терзиев – Желязото

Глава на К.

Светлин Русев

Портрет на Нешка Робева, 1986

Янаки Кавръков

За живите и мъртвите, 1984