Галерията се учредява като художествен музей в Русе през 1933 г.

Инициатори са група художници и будни русенски граждани. Всички те осезателно участват в организирания културен живот на града, подкрепят  редица от творческите инициативи на русенските интелектуалци, като гостувания на Дружеството на художниците в България, традиционни Великденски изложби, свои самостоятелни изяви.

Основа на колекцията са творбите от провелата се през 1933 г. изложба на художниците – русенци: Александър Лазаров, Атанас Михов, Владо Владимиров, Георги Каракашев, Димитър Диолев, Карл Матей, Кирил Станчев, Любен Гайдаров, Никола Костов, Руси Ганчев, Тодор Янков.

Техните платна са създадени с любов към българския бит и природа и излъчват лекота и романтична носталгия, особено в изображенията на родния ни град и Дунава. Те са реалистични, неповторими по сюжет, настроение и колорит. Често сюжетът на пръв поглед е непретенциозен, но те винаги успяват да създадат емоционално въздействащ пейзаж, уравновесен като линия, петна и маса, наситен с настроение и багрено изграден, степенуван в планове, но най-вече изживян с безмерна обич към родната природа. Сбирката от картини става основа за формирането на фонда на галерията.

Българско изкуство – първата половина на 20 век.

Постоянната сбирка включва избрани живописни и скулптурни произведения от колекциите на галерията. Тя дава възможност да се проследят отделни тенденции, течения и стилове в българското изкуство през първата половина на ХХ век – от академичния реализъм, през влиянията на импресионизма и тълкуванията на „родното”, до интензивните процеси и нови пластични търсения през 30-те – 40-те години и утвърждаването на индивидуални стилове.

В експозицията доминират предпочитаните през периода жанрове – пейзажът (Димитър Гюдженов, Никола Танев, Давид Перец, Веселин Стайков) и портретът (Стефан Иванов, Илия Петров, Елена Карамихайлова). Място намира и голата фигура, която се обособява като нов самостоятелен жанр  (Дечко Узунов, Николай Владов-Шмиргела).

Избран акцент са творбите „Ангелчета”,  „Селянка с дете на гръб” и „Момиче” на Владимир Димитров-Майстора, който е централна фигура в изкуството от междувоенния период.

Композициите на Бенчо Обрешков,  Златю Бояджиев, Ненко Балкански, Мара Георгиева и Васка Емануилова обогатяват тази неголяма мозайка от ново българско изкуство.

През 80-те години в колекцията на Художествена галерия – Русе постъпва най-голямото количество творби за цялото й  съществуване, в резултат от активния художествен живот в страната и дейността на Съюза на българските  художници.

Картината на изкуството в този период в България е трудна и противоречива. Откриват се различни тенденции в едно поколение, но значение имат и наслагванията на три генерации автори. Всички с различно светоусещане и изразяване, развиващи своята тема в изкуството.

При някои художници се наблюдава завръщане към спонтанната експресия. Динамичен и раздвижен, с ярък колорит е ескизът на Йордан Кисьов. Платната на Янаки Кавръков, Георги Трифонов, Светлин Русев, Йордан Кацамунски излъчват интровертност и поетична самотност. С особено внимание към структурата на обекта подхожда Петър Дочев. Георги Божилов – Слона, следвайки художествената идея, насища картините с причудливи форми, плод на фантазията и експеримента. Хармония и покой цари в пейзажа на Калина Тасева.

Портретът на Десислава Минчева вълнува с ефирната си нежност, изящество и аристократизъм. При Лиляна Русева образът се отличава с особена лиричност, постигната с пестелив колорит и липса на изявени цветови контрасти. Необикновено за времето, чисто и неподправено като детска рисунка, изпълнено със символика е изкуството на Лика Янко.

Класическите женски портрети на Никола Терзиев–Желязото и Величко Минеков излъчват висока степен на одухотвореност, сила и спокойствие. Скулптурата на Галин Малакчиев е авангардна за своето време, формата е експресивно артистична, динамична и вълнуваща.

Сложното, наситено със събития историческо време на десетилетието резонира в творбите на художниците. Експозицията събира в едно многообразието от стилове, похвати и идеи в пълнотата на естетическите им внушения.