КУРАТОР : ГОШО ГЕОРГИЕВ В множество интервюта често питат актьорите защо са изиграли дадена роля, но рядко се подлагат на размисъл посланията в картина на художник. А още по – рядко (почти никога ) се проявява интерес към точните географски координати на творбата. Може би, но само може би, защото мястото в залата се избира от уредника във въпросната галерия. Той, кураторът, влиза в образа на велик композитор, подреждащ добре познатите ни ноти в нова ( нечувана ) симфония; на режисьор, подбиращ най – въздействащия кадър и едва ли не в полубог, влагащ цялото си съзнание и душа в едничката сакрална цел да преобрази празния нещастен свят във възможно най – великолепното място. А какво се случва, ако този композитор – режисьор и светия е преди всичко Художник до мозъка на костите си? Какво, ако този художник е най – вече обикновен Човек като теб, мен и всички около нас? Обикновен човек, посветил земния път и ръцете си на най – изящното от всички изкуства… Готов да зарови дълбоко вродения и поначало принадлежащия му вътрешен Аз точно в името на красотата и общата радост, която тя доставя на сетивата. Просто човек, подаващ с най – искрено удоволствие ръка на свой съмишленик, помагайки му да осъществи първата, поредната, последната си изложба… Не човек, а Личност, достойна за уважение; равна по величие със средновековните рицари; влизаща в общ дуел с привидния си враг, същност брат по съдба, обявявайки се заедно Против грозното, празното и нечовешкото по смъртната земя. Един “посредствен“ рицар, в състояние да отстъпва цял живот, очаквайки тихо на бял свят (т.е. пред публика) да покаже лично най – големия си подвиг – самостоятелна изложба, смесица от геройства, ноти и кадри, уловени в собствените му картини. Ако искаме да сме още по – конкретни, художникът - уредник не само представя, а и интерпретира произведения на изкуството. Той осъществява връзката между художника и публиката, помагайки на обикновения наблюдател да разбере и оцени творбите в дълбочина. Стойността на професията не се ограничава само до естетическите аспекти. Уредникът има своеобразното право да използва изкуството като платформа за дискусия по важни въпроси – като например ролята му в обществото и как отразява и предизвиква социални и политически идеи. От историческа гледна точка, първоначално уредниците са били свързани с кралски дворове и църкви, където се организирали и поддържали колекции от произведения на изкуството. По време на Ренесанса, с нарастващия интерес към индивидуалното и човешкото, дейността придобива друго значение. През 18-ти и 19-ти век, с развитието на музеите и публичните галерии, уредниците започват да играят важна роля в селекцията и експозицията на произведенията. Чрез внимателен подбор, предизвикват интерес и вдъхновение в публиката, като същевременно я образоват относно различни художествени стилове и периоди. През 20-ти век, с появата на нови художествени движения и концепции, започва да се експериментира с нови формати на изложби и се дава поле за изява на разнообразие от култури и медии. Днешните художници - уредници не просто организират изложби, а се стремят да направят изкуството по-достъпно за широката аудитория; Превръщат го в основен елемент от човешкия опит и културно наследство, разширявайки границите на общественото разбиране. ХУДОЖНИЦИ и УРЕДНИЦИ от ХГ Русе Директори: Никола Пендиков Георги Чендов Стефан Кацаров Петър Николов Еслица Попова Уредници: Ангел Янков Илия Найденов Николай Русчуклиев Антоний Софев Красимира Кирилова Мартин Петров Георги Георгиев Главен художник : Иван Токаджиев Домакин: Пламен Йорданов
