Хартията е сред най-познатите материали на изкуството. Върху нея се рисува, пише, отпечатва. Тя приема образа, съхранява жеста и носи следите на времето. Толкова естествено сме свикнали да я възприемаме като повърхност, че често преставаме да забелязваме самия материал.
Изложбата „Хартията“ обръща тази перспектива.
Тук хартията не е просто основата, върху която възниква произведението. Тя може да бъде негова материя, структура и форма. Може да бъде разкъсана, наслоена, прегъната, пресована, моделирана или създадена отново. От плоскост се превръща в обем; от носител на изображение – в част от самото изображение.
Това разбиране стои в основата на едноименния проект на Художествена галерия – Добрич, започнал през 1995 г. и развиван последователно в продължение на три десетилетия. Създаден като пространство за художествен експеримент, проектът събира автори от различни поколения и държави около един привидно обикновен материал и неговите необикновено широки възможности.
През 1996 г. по идея на художника Владимир Овчаров и тогавашния директор на галерията Евелина Ханджиева е организиран първият пленер „Хартията“. Следват международни срещи, пленери, симпозиуми и изложби, в които художниците не просто работят върху хартия, а започват да работят със самата хартия – да изследват нейната структура, пластичност и способност да се преобразява.
Съществен принос за продължаването и утвърждаването на тази линия има художникът Недко Недков, дългогодишен директор на Художествена галерия – Добрич. Последователното развитие на инициативата превръща отделните художествени срещи в устойчива програма, а създаваните през годините произведения постепенно оформят една специфична и разпознаваема част от колекцията на галерията.
Така експериментът се превръща и в колекция.
Днес тя е своеобразен архив на различните отношения към хартията и на промените в художественото мислене през последните три десетилетия. В нея традиционните употреби на материала в рисунката, графиката и живописта съществуват редом с колажа, ръчно изработената хартия, пластичните форми и пространствените обекти.
Селекцията, представена в Художествена галерия – Русе, включва над 50 произведения на повече от 30 български и чуждестранни автори. Различните поколения, техники и художествени позиции не изграждат единен стил. Обединява ги материалът – и любопитството към неговите граници.
Особено място в историята на проекта заема ръчното създаване на хартия. Отпадъчният материал може да бъде върнат към състояние на хартиена маса и изграден отново. Така художникът участва не само в създаването на образа, но и в създаването на неговата материя.
Този процес променя самата логика на произведението.
Влакната, релефът, различната плътност, неравният ръб и следите от обработката престават да бъдат случайни характеристики на основата. Те стават част от художествения език. Материалът вече не стои безмълвно зад изображението – започва сам да определя формата.
Именно тук „Хартията“ разкрива една от важните промени в съвременното отношение към този древен материал. Границите между художествените жанрове стават подвижни. Рисунката може да придобие обем. Графичният лист може да се превърне в обект. Колажът може да напусне равнината, а хартията да започне да се държи като пластичен материал.
И въпреки всички преобразявания тя запазва своята особена природа.
Хартията е уязвима към докосване, светлина, влага и време. Може да бъде разкъсана с едно движение и едновременно с това е способна да съхранява текстове, изображения и човешка памет в продължение на столетия. Може да бъде унищожена, преработена и създадена отново.
В това противоречие е част от нейната сила – крехка и устойчива, всекидневна и уникална, временна като материя и дълготрайна като носител на памет.
Тридесет години след началото си проектът „Хартията“ вече разказва не само историята на една художествена инициатива. Колекцията пази следите от срещи между автори, идеи и поколения, от експерименти и натрупан опит. Тя показва и нещо по-рядко видимо – как една последователно развивана художествена идея постепенно се превръща в част от паметта и идентичността на една галерия.
Изложбата в Русе връща погледа към материала, който обикновено остава зад образа.
И променя въпроса.
Не само какво може да бъде създадено върху хартията, а:
Какво може да бъде самата хартия?