Стефан Кацаров „Живопис и рисунка“

Стефан Кацаров е донесъл тук целия свой свят.
Работите варират в хронология, материал, жанр и настроения. Ранните неща, които успяхме да намерим, са „ Пейзажа“ и „Портрета на Шопа“. Те са правени във втори курс на ХА в началото на 60-те години на ХХ век. Последната взехме от статива на художника оня ден.

Стефан е художник на пейзажа. На краченето до изтощение сред натурата и потапянето в нея. На намирането на гледни точки. Някои от тях – любими. Виждала съм десетки варианти на терените на Мечка Est – в различни материали, светлина, годишни времена. От моливни рисунки, през гваш, акварел, пастел, въглен и масло до
царицата – яйчената темпера. Малко автори владеят тази класическа техника. Още по-малко я работят в тези мащаби.
Особеният мат и наслагването на цвета са типични за темперната живопис на Кацаров. Деликатен майстор на хармониите, може би повлиян от музиката, която слуша и разбира дълбоко, както и звученето на природата. „Исках да рисувам пейзажи“ – казва СК, „обаче нямаше такава специалност в ХА. Затова пет години рисувахме фигури и портрети с техните характери“. Наложило се е характера на пейзажа да изучава сам. Удало му се е.
Срещала съм СК по баирите в Русенски Лом. По цял ден скитащ със скицник и фотоапарат. Преди е мъкнел кутии с маслени бои и платна. По претъпкани автобуси и насечени терени. Рисунките с туш и байц от Париж и Прага, холандските канали и созополските лодки, пейзажите от Крим и Китай – Кацаров е скитал с пословична последователност на изследовател на пейзажа в дълбочина и от натура. Което не е лесно. Гонили са го кучета и пияници, закачали са го луди, говорили са му на чужди езици неразбираеми неща, но той религиозно си е рисувал пейзажа. По начина, по който го прави Стефан, това е спортна дейност, свързана с много ходене пеш с огромен багаж, в сложни терени и обстановки, в дъжд и сняг.
„Когато картината е мокра, слагаш вестник, за да не изцапаш хората в автобуса“. Зад всяка картина и рисунка има история – на перипетиите по намирането на гледната точка, на рисуването, замръкването, прибирането. Живот – приключенски!

Понякога шлюзът на канала се отваря и лодките потъват, понякога отсичат дърво или прокарват път. „Развалиха ми пейзажа“ – се оплаква Стефан.
Гризайлите; деликатните моливни рисунки, където стакатото на молива удря върху хоризонтално положените мазки на предния план; нервюрите на сухия пастел върху цъфналите дървета; решителната рисунка с въглен върху композицията, мазките на
малката четка в масления пейзаж – вариациите на жеста на Кацаров са в диапазон, рядко срещан при художниците в тази широта.

Учили са го, че в „една изложба трябва да има портрети, голи тела, натюрморти и пейзажи“. Тук е така. Най-вече – пейзажи.

Благодаря на Стефан за това, че събра и показва работата си на русенската публика и на гостите на Художествената галерия.
Радваме се, че в Русе живее и работи автор от ранга на Стефан Кацаров.


Еслица Попова
Русе, 3 април 2025