Още през 70-те години на миналия век севернобългарските изложби са културен акцент, привличащ всеобщо внимание. Русе спечели правото да ги провежда благодарение на творческите постижения и отличителния артистизъм на русенската група, сплотен и талантлив колектив, който бързо се превръща в една от водещите артистични сили в България. В националните изложби присъствието на русенските художници расте непрекъснато и те започват да получават престижни награди.
През цялото това десетилетие и през 80-те години русенската група и свързаната с нея живописна школа стават явление в културните среди в цялата страна. Въпреки че всеки художник носи свой собствен уникален стил, в цялост те споделят страст към камерните жанрове, особено към пейзажите. Техните творби излъчват интимност, тихо отражение и приглушени тонове, избягвайки смели цветове или драматични зрелища. Изкуството е дълбоко лично, излъчващо емоция и топлина. Техните платна улавят същността на Русе – неговия европейски чар, аристократично наследство и архитектурна красота – заедно със спокойните му улици, причудливи площади и интериора на исторически домове. Река Дунав с нейната искряща светлина, течаща вода, лодки и мрежи, както и околностите на града, природните забележителности, историята и духа на хората също намират място в тяхното изкуство.
До началото на 80-те години Русе остава извор за вдъхновение. Докато пейзажите доминират, жанровете като портрет, натюрморт и интериорни сцени също процъфтяват. По това време се появява нова вълна от млади творци, сред които Володя Кенарев, Николай Караджов, Виолета Радкова. Тяхната работа въвежда нови перспективи – включване на изображения, създаващи усещане за нереалност, предназначено да провокира размисъл. Белязано с дълбочина, екзистенциално настроение, тишина и спокойствие, тяхното изкуство се гради естествено върху основата, поставена от по-ранните поколения, въпреки различията в стила и композицията.
Определяща черта на русенската живописна школа е нейната забележителна устойчивост, вкоренена в дълбоката приемственост и емоционална връзка между поколенията художници, затвърждавайки значението си на национална сцена.
