„Порив на изкуственото“ е изложба на деликатностите, на прозрачностите и на наслагванията.
Играта с материала и привидната случайност при Сашо Стоицов е очевидна, смела във фронталната си позиция, защитена от историята на автора – от хиперреализма, иконописването на обектите от соца, през поп арта до изчистените „Корици“ и серията „Мокри кърпи“. Маниакалната точност на контура в Корици/Covers напомнят на чудесно изрисуваните златни дървени лопати и инструменти на социалистическия труд от поредицата му с иконописна техника. Сашовата визия за нас – обществото, неговото портретуване, материалност, история и патос са в основата на работите. С типичния си тих хумор той полага боланата от соца върху съвременна масичка от пенокартон, смесва два различни свята и тяхната материалност.
Тук Сашо е донесъл и най-новите си работи от серията „Разпилени мъниста“. Мънистото отразява нас, зрителите, и света. Работите реагират на най-малката промяна на светлината. Гледат се на тихо и сам.
Росица Гецова е авторка на прозрачностите и нежностите, на неустойчивото равновесие, на летливостта на чувствата, скрити в стратите на обектите. Екологичният жест присъства в приплесканото земно кълбо, мумифицираните водорасли и падналата птица в Re-space. Гецова се отделя от конкретиката на географията, за да достигне неутралната територия=фон на метафората с работите от японската серия „По-добрата част от мен“. Личното й послание е вплетено в стилистиката на мангите на Акира Торияма. Природното в работите е технологично изкуствено – от нейното любимо повсеместно тиксо до принтове, силикони и плексигласи.
Глобалното мислене и космическата гледна точка свързва двамата художници в тази изложба. Както и необичайните техники на творческото им изразяване. Както и животът. Обединява ги и грижата към другите съвременни автори: Роси с галерия Аросита, Сашо – с пленера за Съвременно изкуство в Благоевград. Сега ги обединява тази зала.
Какво по-добро място за тази изложба от пилотното издание на Фестивала за Съвременно Изкуство в Русе?
Еслица Попова
