„В ателието“, изложба на Петър Попов в Художествена галерия
Картините спокойно си спят. В тъмното. Понакога лампата светва и някоя от тях потегля нанякъде. Те живеят в паметта на хора, които са ги видяли и запомнили. Или в каталози. Или когато тържествено са ги извадили, закачили на нивото на средно високия човек, забърсали са ги от прахта, пръснали са ги с фирнис, позабърсали са им рамките с пчелен восък и терпентин и са ги сложили на светлина. Тези картини са такива.
Какво остава от човека 100 г. след като се е родил?
Тези работи от ателието, както и много други – по галерии, музеи и колекции. Някои – откраднати (от ОХИ Габрово), други – продавани в псевдоант иквариати, трети – разграбени от фалирали заводи след краха на комунистическиата система, четвърти – в обществени сгради и холове, някои – забутани в горното фоайе на операта в Русе до вратата на главния художник (длъжността вече не съществува).
Понякога обществената памет се възбужда с ето такива изложби, после всичко това влиза в потока на историческите събития, смалява се, става част от потока на Русенската Живописна Школа. После само ценителите си спомнят, кратки отблясъци в учебниците и изследванията, част от шареното човешко творчество. Това са работите, които баща ми остави в ателието. Част от тях – за горене, както си беше наумил. Не ги изгорих. Ето ги тук. Показват кухнята на неговата работа.
Допреди десет дни Петър Попов получаваше писма. От електрическата компания. „Жив е той...“, усмихвахме се с майка ми. 40 г. след неговата смърт се наложи да сменя абоната. Не било законно, но пък беше мило. Пожелавам на всички да получаваме писма поне до стотния си рожден ден, като Петър Попов.
Приятно гледане!
Еслица Попова
Париж, 18 април 2025
