„Уважаеми гости,скъпи приятели,
за мен е чест да открия настоящата изложба на моя скъп приятел Зюхтю Калит, която той е нарекъл ГЕНОЦИД.
Тя е вкаменена музика, каменен реквием за жертвите на геноцида, който във всички свои апокалиптични престъпления, където и да е по света, има за цел насилственото и масовото унищожение на хора, без значение на възраст, пол и етническа принадлежност.
Геноцидната реторика сакрализира убийствата и няма и не може да има никакви морални оправдания. Моралът, обаче и съвестта на Зюхтю не му позволяват да мълчи. Той е наследил от своите прадеди татарите гордия и неспокоен дух, стремежа към свобода и необятното чувство за справедливост. Духовни сили му дава мъдростта на велики световни учители и водачи на човечеството, пред които той се прекланя. Затова, когато иска да окаже своята съпротива срещу насилието, той, ловкият и изкусен стрелец, победителят в турнири, смирено полага лъка и стрелата си на земята и логично посягакъм скулптурата, която е най-силното му оръжие. Битката с камъка е неистова, на живот и смърт, но тя е с предизвестен край, защото винаги творческата лудост, каленият характер и мощният талант на Зюхтю успяват да опитомят камъка и след неговото съзидателно разрушение в коравото му сърце се явяват образите на жени и деца, бащи и прадеди, които днес виждаме пред нас.
Те са каменните сълзи в дневника на Зюхтю, който той от десетилетия пише върху гранит, кремък и други от най-устойчивите материали в природата. Скулптурите напомнят древните изображения на хора, дошли от звездите. Лицата на жертвите са омиротворени, невиннии, избелени с кръвта си в своята беззащитност. Те са жив нерв, експресия и провокация, на която ние не можем да устоим и към която не можем да останем равнодушни. Дори и да се превърнем в стълбове от сол, като библейския Лот, ние ще се обърнем срещу насилието. Безмълвното войнство на жертвите на геноцида въстава като неизменен и непоклатим страж в съзнанието ни, за да пази жива нашата памет, без която сме мъртви. Дори и светът да забрави, ние ще се отделим от него и ще намерим прибежище в автентичния паралелен свят на Зюхтю, където има любов, състрадание и съпричастност, чест и човешко достойнство.
Така животът, който е над всичко, се оживява и се ражда безсмъртието. Тук ние нищо друго не можем да направим, освен ДЪЛБОК ПОКЛОН! Пожелавам на Зюхтю здраве, Бог да чуе молитвите му за мир и да достигне до онези утехи, които само пълнотата на истинската вяра може да даде! На Добър час,Приятелю! Борбата продължава!"
Думи, казани от съпругата на Пламен Монев, Камелия на 1 октомври 2025 г. на откриването на изложбата на скулптора Зюхтю Калит, която тя нарече „КАМЕННИ СЪЛЗИ В ДНЕВНИКА НА ЗЮХТЮ КАЛИТ“
