Василка Монева 80, изложба в Художествена галерия – Русе
22 април – 16 май 2025 г.
„...Василка Монева беше буйна, импулсивна, енергична и вечно търсеща. Това ѝ помогна в началото на кариерата ѝ – тя бе завършила аранжьорство в Националната художествена гимназия и все-още ѝ липсваше нужното самочувствие. Спомням си първите ѝ картини – интериори и екстериори, претрупани с аксесоари, паравани, плетени столове, екзотични драперии, вази, фруктиери, керамични кани, старинни мебели, стативи, много цветя и бутилки с причудливи форми.“ Така разказва Аксиния Джурова. Когато бях малка, влязох в ателието на Василка зад часовника и видях всичките тези неща. Беше своеобразно. Красиво. Впечатляващо. Когато разглеждам днес работите, които имаме във фонда на Художествената галерия в Русе, се радвам, че съм влизала в това ателие и че познавам Василка. Самата тя прилича на картините си – с широкия си жест, директност и решителност, пределна яснота, непреднамереност. Красота. Типичната за нея стилизация води някак към чисто физическо чувство на ведра радост. Картините на Василка във всичките нейни периоди, материалности и търсения носят пълноценно естетическо удовлетворение. Лекото нанасяне на маслената боя от 70-те, по-късно рисунката с пристъргване, натрупването на материала, гризайлите, синият и розовият период на Василка ни довеждат до ателиетата в Русе и Русия, до Париж и Сибиу, през зелени гори до горещи балкони с балюстради. Василка владее всички тоналности: понякога фигурите й са монументални – драпирани или мраморни нереиди, понякога нежен детски портрет завладява предния план на пейзажа. Тук гълъбите са статични на перваза, там летят, понякога са затворени в орнаментиран кафез. Огледалото неизбежно отразява целия този свят и го мултиплицира в мащаб и под ъгъл. Василка винаги ситуира интериора в екстериор. Прозорецът често разказва за централната градина в Русе, театъра и русенските сгради; но понякога – за руско село. Обемите на плодовете и фойерверките на цветята понякога са геометрично изчистени, понякога толкова богато композирани, че изключват всички други елементи на интериора от картината. Василка рисува композиции с не един, не два букета, а с четири, пет, с наредени в почти еднакъв план съдове, каквито съм виждала само у Джорджо Моранди. Това особено важи за работите на Василка върху зебло с лека живописна мазка, загатваща рисунъка. Заедно с Роксандра Костова и по-късно Виолета Радкова, Василка Монева е гранд дамата на тази тъй симпатична и еклектична група художници, авторите на Русенската живописна школа, за които живописта е пълноценен начин на живот. Еслица Попова Русе, 10 април, 2025
