Огледало, Река, Небе (Аз)

Информация за произведението

Заглавие:
„Огледало, Река, Небе (Аз)“ (Mirror, River, Sk(I))

Дата на създаване:
2026 г.

Име на артиста:
Йона Пеловска – Да Зейн

Класификация:
Съвременно изкуство / видеоинсталация / пространствена инсталация

Медиум:
Видео 0′ 32″] огледална повърхност, лещична огледална технология, цветен принт; осветително тяло, книжно тяло – манифест

Размери:
Променливи

Статус на творбата:
Оригинална авторска инсталация, създадена за участие във Фестивал за съвременно изкуство – Русе 2026., представена в Дом Канети

Концепция:

“От фрактура към фрактал“

Манифестът на филокрацията

Дунавът е огледало. Той отразява небето – мълчаливо, безразлично, без значение кой го наблюдава. Този проект започва с този факт и го проследява до тихия му извод: че всеки акт на наблюдение съдържа огледало, за което никой не е предупреждавал.

Дунавът при Русе притежава особено значение като гранична река, праг между тук и някъде другаде, между себе си и другия. Това е мястото, където въпросът за възприятието и границите резонира особено остро.

Едно-единствено огледало е поставено на конкретно място на брега на Дунава в Русе, разположено така, че да улавя отражението на небето в реката под определен ъгъл. Това отражение се заснема, така че записът да се превърне в безпроблемна лупа. Лупата се прожектира в затъмнен ъгъл на галерийното пространство, използвайки две стени, едно изображение, сгъвайки реката в архитектура. 

На съседната стена, в ъгъла, е инсталирана лещична огледална повърхност на височина на човек. От един ъгъл тя отразява прожектираното видео: зрителят вижда реката, небето, светлината отвън, внесена вътре. От друг ъгъл тя отразява самия зрител. Няма фиксиран момент, в който едното се превръща в другото. Преходът е постепенен, после внезапен, после отново постепенен.

Зрителят попада във верига от отражения: небето, отразено в реката, реката, отразена в огледалото, огледалото, заснето и пуснато на повторение, повторението – прожектирано, прожекцията – отразена, и накрая – самият зрител, отразен обратно. Въпросът, който възниква, е едновременно философски и физически, усетен в тялото: къде свършва пейзажът и къде започвам аз? 

Заглавието съдържа този въпрос в миниатюра. „Огледало, река, небе“ назовава три неща, които по различни начини са все повърхности, всички определени от това, което преминава през тях или ги пресича. Вариантът „Огледало, река, небе(аз)“ вмъква Аза в пейзажа. „Азът“ винаги е бил невидимият агент зад събраната картина. Виждащият е видяното. Просто му е трябвал правилният ъгъл, за да стане очевидно.

Йона Пеловска – ДА ЗЕЙН (Канада)