„Перфориран пейзаж“ на Симеон Стефанов е изследване на пространството не като нещо плътно и завършено, а като система от празнини, пропуски и „дупки“, които също участват в неговото изграждане. Проектът насочва вниманието към онова, което обикновено не забелязваме – междинните зони, през които възприятието ни се оформя.

Инсталацията се състои от визуален и звуков компонент, които работят заедно, за да променят познатия образ на пейзажа и да го превърнат в по-абстрактно, почти тактилно преживяване.

Визуалната част е изградена върху фотографски материал, заснет върху перфорирани метални повърхности в интериора на влак между София и Плевен. Чрез дигитална обработка отделни „дупки“ в изображението са изтривани и разкривани отново, като така празното започва да оформя форма. Получава се образ, в който отсъствието става структура, а празнотата – активен елемент на композицията.

Звуковата част на проекта работи в сходна логика. Тя се състои от експериментално електронно звучене, изградено от продължителни тонове, които са силно обработени и раздробени до ниво между звук и шум. Така се създава звуково поле, което се променя постоянно и остава на границата между музика и разпад.

И в двата слоя – визуален и звуков – ключова роля има случайността. Компютърна система управлява процесите на изтриване, наслагване и разкриване, така че всяка проява на инсталацията е различна. „Перфориран пейзаж“ предлага динамично преживяване, в което границите между форма и празно пространство непрекъснато се пренареждат.