Понятието „Русенска живописна школа“ възниква през 70-те години на 20 век, когато русенската група на художниците започва осезателно да присъства в общата картина  на българската живопис. Колеги и критика все по-устойчиво обръщат внимание на изявите на авторите от крайдунавския град и активното им участие в общи и национални художествени изложби.

Въпреки ярката индивидуалност на творците Петър Попов, Стефан Кацаров, Ради Неделчев, Цвятко Цветков, Никифор Цонев,  Марко и Василка Моневи, общо е пристрастието към камерните жанрове и най-вече към пейзажа. Работите се характеризират с интимност, съзерцателни състояния и приглушени гами.
В платната им присъстват изображения на водата –  река Дунав и морето, градът Русе със своята архитектура, различни кътчета от България и чужбина. Мнозина от тях, под влиянието  на европейския модернизъм, рисуват ателиета, прозорци, натюрморти.

Една от посоките при формиране на цялата сбирка на галерията е създаването на колекция с творби на русенски художници, системно попълвана от директори и уредници през годините. Днес тя заема значителна част от фонда, всеки автор от школата е представен с 30 до 50 платна. Картините са свидетелство за творческия принос и мястото на групата в общата панорама на българското изкуство през 70 – 80-те години на 20 век.