През 80-те години в колекцията на Художествена галерия – Русе постъпва най-голямото количество творби за цялото й  съществуване, в резултат от активния художествен живот в страната и дейността на Съюза на българските  художници.

Картината на изкуството в този период в България е трудна и противоречива. Откриват се различни тенденции в едно поколение, но значение имат и наслагванията на три генерации автори. Всички с различно светоусещане и изразяване, развиващи своята тема в изкуството.

При някои художници се наблюдава завръщане към спонтанната експресия. Динамичен и раздвижен, с ярък колорит е ескизът на Йордан Кисьов. Платната на Янаки Кавръков, Георги Трифонов, Светлин Русев, Йордан Кацамунски излъчват интровертност и поетична самотност. С особено внимание към структурата на обекта подхожда Петър Дочев. Георги Божилов – Слона, следвайки художествената идея, насища картините с причудливи форми, плод на фантазията и експеримента. Хармония и покой цари в пейзажа на Калина Тасева.

Портретът на Десислава Минчева вълнува с ефирната си нежност, изящество и аристократизъм. При Лиляна Русева образът се отличава с особена лиричност, постигната с пестелив колорит и липса на изявени цветови контрасти. Необикновено за времето, чисто и неподправено като детска рисунка, изпълнено със символика е изкуството на Лика Янко.

Класическите женски портрети на Никола Терзиев–Желязото и Величко Минеков излъчват висока степен на одухотвореност, сила и спокойствие. Скулптурата на Галин Малакчиев е авангардна за своето време, формата е експресивно артистична, динамична и вълнуваща.

Сложното, наситено със събития историческо време на десетилетието резонира в творбите на художниците. Експозицията събира в едно многообразието от стилове, похвати и идеи в пълнотата на естетическите им внушения.