Българско изкуство – първата половина на 20 век.

Постоянната сбирка включва избрани живописни и скулптурни произведения от колекциите на галерията. Тя дава възможност да се проследят отделни тенденции, течения и стилове в българското изкуство през първата половина на ХХ век – от академичния реализъм, през влиянията на импресионизма и тълкуванията на „родното”, до интензивните процеси и нови пластични търсения през 30-те – 40-те години и утвърждаването на индивидуални стилове.

В експозицията доминират предпочитаните през периода жанрове – пейзажът (Димитър Гюдженов, Никола Танев, Давид Перец, Веселин Стайков) и портретът (Стефан Иванов, Илия Петров, Елена Карамихайлова). Място намира и голата фигура, която се обособява като нов самостоятелен жанр  (Дечко Узунов, Николай Владов-Шмиргела).

Избран акцент са творбите „Ангелчета”,  „Селянка с дете на гръб” и „Момиче” на Владимир Димитров-Майстора, който е централна фигура в изкуството от междувоенния период.

Композициите на Бенчо Обрешков,  Златю Бояджиев, Ненко Балкански, Мара Георгиева и Васка Емануилова обогатяват тази неголяма мозайка от ново българско изкуство.